top of page

Какво е афазия?

 

 

Афазия е  нарушение в използването и в разбирането на говоримия и писмен език при лица, които до този момент са имали нормално развит език. Клиничната картина се изразява в  трудно намиране на  думи, нарушено разбиране на чутото и написаното, грешки – замени на звукове и думи (парафазии), нарушена граматика, нарушения в назоваването (аномия), нарушения в писането и четенето.

 

Всичко това  се обозначава с  термина „езиков  дефицит”- придобито нарушение на езиковите способности появило се в резултат  на локално увреждане на мозъка вследствие на мозъчен инсулт, травма, тумори.

 

Засегнатите лица имат проблеми да

използват езика по обичайния начин. Те

изпитват смущения при намиране на думите,

наблюдават се незавършени изречения,

разместване на думите. Подобни проблеми

стават  част от ежедневието. В резултат на

това афазиците изпитват трудности да

изразят чрез речта своите желания,

намерения и потребности. Много често те

дори не разбират напълно какво им

съобщават околните с говора си.

При лицата с афазия е трудно изразяването

в писмена форма и разбирането изцяло

на написаното при четене.

 

Това състояние на невъзможност е изключително фрустиращо и се нуждае от професионална намеса за преодоляването му.

 

Типове  афазия


Според ритъма на оралната експресия афазиите се делят на две големи групи : плавни /флуентни/ афазии и неплавни /нефлуентни /афазии.

Според нарушенията в експресията и разбирането или комбинирането им афазиите основно се делят на:

  • моторна афазия – нарушена експресия на езика, докато разбирането е относително съхранено. Тя е нефлуентна афазия.

  • сензорна афазия – афазия на Вернике - нарушено разбиране на езика. Тя е флуентна афазия.

  • глобална афазия – тежки нарушения в разбирането и възпроизвеждането на лингвистични единици. Получава се при обширни увреждания на мозъчните езикови полета.

 

 

Разбира се, тази класификация е условна. Всеки болен с афазия има свои специфични черти - различни степени на увреда в отделните структури на езика, които съответно предполагат различна скорост на възстановяване и това го прави уникален.

 

Това обяснява необходимостта от индивидуализиран подход в терапията на афазиите и същевременно затруднява обобщаването на прилаганите техники за рехабилитация в големи групи.

bottom of page